Архив за етикет: овес

Кълновете?

Здравословно хранене за пернатковци, По Здравни въпроси, кълнове, хранене 1 коментар

Без значение с какво точно човек храни птиците си, има някои основни неща, които трябва да се дават. Като:

1. семена

2. плодове и зеленчуци

3. протеини под формата на месо или яйце

4. кълнове

Мнозина вероятно ще закимат одобрително с глава, но предполагам, че още повече ще се облещят към екрана. Не зная дали ще е заради кълновете или месото, може и заради двете, но си струва човек да се замисли по въпроса.
Зщото и двете неща с в еднаква степен важни за отглеждането на една здрава, щастлива птица, а това означава по-малко пари за ветеринар, който разбра от птици, нещо което в България и без това трудно се намира.

И тъй като е по-добре, а и по-лесно да предотвратим нещо, отколкото после да понасяме последствията, по-добре да положим малко усилие и после да ни е спокойно.

Когато започнах да правя кълнове (защото предпочитам сама да си ги произведа, отколкото да ги купувам) установих, че 3-4 дневното усилие (по-скоро от страна на семената да поникнат, отколкото лично мое)  и цената от 90 ст. до 3.50 лв. за килограм семена си е струвало жертвата.

Те са своеобразна жива храна, доставят до организма ензими, витамини и минерали, които се усвояват изключително лесно, както и хлорофил. Плочистват организма и подмладяват.

Може да се използват абсолютно всякакви семена – пшеница, елда, овес, грах, леща, моркови, ряпа, слънчоглед и каквото още ви хрумне, само да става за ядене от хората, значи е подходящо и за птици. Аз купувам от здравословния магазин.

Семената трябва хубаво да се измият и да се накиснат за 12 до 24 часа в зависимост от размера им в обикновена чешмяна вода.

Тези семена са много, имайте предвид, че житото увеличава доста обема си след като се накисне.

След като минат въпросните 12-24 часа, семената отново хубаво се измиват и се разстилат в съд, където да покълват, като се мият всеки ден по 2-3 пъти, и не се оставят да изсъхнат, защото изсъхнат ли веднъж, ще стават единствено за хвърляне.

Семената от пшеница могат да се дават веднага след като са киснали, докато на други им трябва ден или два, за да покълнат. След като покълнат може да се направят 2 неща – или да се приберат в хладилника, където няма да се развалят и ще продължат бавно да растат или да се засеят.

Ако ще се засаждат е нужен плитък съд, 1-2 см. почва, а покълналите семена се разстилат отгоре. Върху тях се слага парче вестник салфетка, което се държи влажно, за да си мислят семената, че са в почвата. За да не мухлясат, всеки ден се пръскат с разтвор от 1 л. вода и една чаена лъжица сода бикарбонат, помага също и ако семената не са прекалено много. Най-добре е да се държат на проветриво и тъмно място.

След 2-3 дни, когато вече са надигнали вестника се откриват и слагат на слънце и бързо израстват до ето тези размери:

Това е трева от пшеница, малко е твърда, затова е хубаво, ако папагалите срещат затруднение да я ядат, да им се реже с ножица и да се смесва с основната храна или с другата зеленина, която им се дава.

От обикновена и евтина храна за птици (без шарените гранулки обаче) може също да се направи чудесна трева, която е по-мека и по-лесно се приема от папагалите.

Тези неща е хубаво да не присъстват, аз ги махам на ръка, трудоемко, но иначе ще развалят качеството на кълновете:

Резултатът:

Нека само съдът е по-нисък, защото колкото е по-висок, толкова по-бързо се запарват и мухлясват.

Всъщност въобще не е трудно да се направят кълнове, иска се само  малко свободно време и малко повече мисъл за папагала. А те ги обожават, ако получената трева е мокра, може даже да пробват да се изкъпят в нея, което е решение за онези от нас, които съжителстват с упорити пернатковци, които изпадат в ужас при вида на вода извън поилката.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

За храненето, пелетите, кокошките и австралийските папагали

По Здравни въпроси, хранене Вашият коментар

Според статистиката 6 от 10 души хранят папагалите си само със зърнена смеска и редовните краставица, морков и ябълка (а от време на време и хляб). Така, може би в това няма нищо лошо, ако гледаха кокошки. Ако ги гледаха в двора си, където те можеха на воля да си вършат техните си…кокоши работи. И където имат достъп и до друго, освен гореспоменатите храни.

Но папагалът не е кокошка, той не издава звук като кокошка, не ходи като кокошка и не мирише като кокошка. Съответно НЕ е кокошка. Тогава питам, защо го храним като такава? Някои превъзнасят качествата на пелетите. И те карат едва ли не да се чувстваш виновен, че обричаш пилчовците на гладна смърт, защото видите ли, в ПРИРОДАТА те не знаят как да се хранят правилно и там също загивали от гладна смърт. За сведение вълнистият папагал е оцелял на прага на гладната смърт в природата повече от 5 000 000 години. А разумният човек – само 40 000. И докато ние бавно, но неумолимо се уморяваме с последната модна приумица, като например разделното хранене, или лечебното гладуване или някаква друга глупост, те продължават да оцеляват от „гладна смърт“, в природата.

Когато някой, чието име не знам, а и не ме интересува, някога, е имал наглостта да си въобрази, че може по-добре от природата да се грижи да папагалите и е решил да ги „опитоми“, той е направил най-лошата услуга както на нас, така и на тях. Защото както казах, само 4 от 10 човека си правят труда да се позаинтересуват от какво точно има нужда домашният папагал. Да, има учени в далечни университети, които правят изследвания и после ги именуват гръмко и които те карат да се чувстваш нищожен и непросветен и да се откажеш напълно от опити да осигуриш онова, което е необходимо на пернатото ти.

Ако някой е чувал за неща като millet, spinifex и tussock щеше да знае, че това не са най-новите лекарства против множествена склероза, а основните семена, с които се храни вълнистият папагал в природата. Няма канарено семе, няма слънчоглед, няма дявол. И не, това не са „глезотии“ както се изказа един не много запознат в една Facebook група на която съм администратор. Това е необходимост, но разбира се, иди ги търси някъде извън Австралия и още повече в България, където дивото просо май го внася само една фирма, а в Пловдив го продават само на 1 място.

Въобще, папагалите са си неоправдана нация. Някои ги хранят в кашкавал и мляко, други само с просо, трети дават само пелети.

Ето това е хранителната пирамида на корели, вълнисти и други тревоядни папагали. Повтарям – ТРЕВОЯДНИ, а не пелетоядни, кашкавалоядни, млекопитаещи твари. Ясно и просто, а и на български какво, как и по колко да се дава. Аз храня по нея, в резултат – здрави и блестящи птички.

А за онези, които продължават по някакви неизвестни за мен причини да настояват, че диетата с пелети е супер, защото е фабрично производство, нека знаят едно. Пелетите са разработени за пръв път през 70-те години на миналия век в САЩ, страна, чиито стандарти за хранене няма да коментирам. Създадени са след многогодишно изследване и въз основа на хранителните нужди на кокошките и освен, че съдържат храни, неестествени за папагалите, като зърнени култури (разбирай фураж), по никакъв начин не могат да предоставят на един папагал това, от което се нуждае. И освен това оттогава нови проучвания не са правени.

Така че следващия път, когато посегнете към стелажа с храни, замислете се – давате ли на папагалите си всичко, от което се нуждае?

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots

Играчка за ровене – foraging toy

Забавления за папагали, Играчки за папагали, foraging toys Вашият коментар

Не знам дали знаете, но аз имам една много, много любопитна корела. Хино трябва вечно да е зает с нещо, да чопли, да тича, да гледа през прозореца, да изследва и рови и най-вече да яде. Ако не прави някое от тези неща, ми стои върху ръцете докато рисувам (не знам дали някой е пробвал синхронно рисуване с корела, но резултатите не са задоволителни), прескача клавиатурата, виси от лампата, гони зелени джапанки, бие се с отражението си в огледалото и яде столовете. Въобще – луд умора няма!

Затова на помощ идва прословутата играчка за ровене – познато в цял свят, но малко разпространено в България съоръжение, което няма да занимава папагалчо цял ден, но поне за известно време няма да иска да яде кабели и монитори, а ще го доближи много до дивите му събратя, които прекарват голяма част от деня си в ровене и търсене на храна.

За този тип играчка не се иска много – тя е евтина и бърза за изработка.

На първо място – хартиено пликче. Случайно имах едно у дома, останало незнайно откъде, но може да се купи от всеки един по-голяма магазин. Вместо хартиено пликче, може да се използва и хартиена чашка или хартиена формичка за мъфин.

За да стане истинска играчка за ровене, слагам вътре няколко неща – нищо особено, просто малко фъстъци, слънчоглед, диво просо и малко лично отгледана от мен трева:

После само свивам торбичката:

И връзвам с хартиена връв, 100% памучно въже или рафия (рафията е естествено влакно, което се ползва като връзка.

И това е, после се дава на папагалчо да се занимава. В началото Хино гледаше с известно подозрение на тези непознати неща, но сега вече е специалист в отварянето.

Автор:

Лилия Тодорова за Perching Parrots